Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават
неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и, поразени от сложното му и
разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот
на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като
отделно същество.
Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което
се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на
неговия Дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела – Етерно, Астрално,
Ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че
човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната
литература.
Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват.
Но не всички седем могат да се нарекат в истински смисъл на думата тела. Всъщност само
три от тях са тела, а другите четири са обвивки.
Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам Тяло на
Любовта, Тяло на Мъдростта и Тяло на Истината. Тялото на Любовта – истинското тяло
на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се
отнася до другите две безсмъртни тела – Тялото на Мъдростта и Тялото на Истината, те
съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.
Целият живот на човека – във физическия, Астралния, Менталния и Причинния свят –
има само една цел: да приготви материала за изграждане на Тялото на Любовта.
Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези
четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане
на Тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се
проявява. В тях стават непрекъснати промени – самите те се явяват и изчезват по известни
периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва и
което остава като постоянни зародиши – физически, астрални и ментални.
Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят,
който съдържа възможностите на физическия, Астралния и Ментален свят. И преди да
влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през Причинния свят, където настъпва
пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се
осъществява. Той е великият свят, където Животът истински се осъществява. Ето защо едва
в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във
физическия, Астрален и Умствен свят. Но те са осъществими само при едно напълно
развито Тяло на Любовта.
И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее Вечния живот. Тогава той ще бъде свободен
от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на
тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма
постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората,
но не по принудата на кармичния закон, а по Свободата на Любовта. Ще идва между тях
като Син Божи – да им помага.
Човек, който има това тяло, който се е сдобил с Възкресението, може да бъде видим и
невидим. За него цялата Земя е отворена и граници не съществуват. Прегради – физически
и духовни – за него няма. Цялата Жива Природа го познава и му се отзовава. Него го
познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове и му се покоряват. Човекът, който
живее в Тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи Живот, Мир и
осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у
всички същества.
Да имаш Тялото на Любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А
Любовта – това е Вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно
разширение на Свободата.
